30. НОЙКО ОВЧАР

Самодиви

Припаднала тъмна мъгла
по планина, по рудина,
ту припада, ту се дига -
не е било тъмна мъгла,
най е било Нойко овчар
със своето сиво стадо.
Пред стадо е стар кехая,
стар кехая, Нойко овчар,
и по Нойко лудо младо,
лудо младо - мили братец.
Сиво стадо зачалило,
зачалило, закривило
въз планина, въз рудина.
бръкна Нойко в нова чанта,
та извади меден кавал,
та засвири, та затръби,
та размами сиво стадо.
Размамя го, развръща го,
развръща го, нагръща го
по рудини, по зелени,
по планини, по мрътвини...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2006
Самодиви. Народни песни. Съст. Емануил Попдимитров. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006

Други публикации:
Самодиви. Народни песни. Подбрал и наредил Емануил п. Димитров. (Библиотека за юноши, № 2), София, 1926.