23. ПРОВИКНА СЕ ЗЕЛЕН ЗДРАВЕЦ
Провикна се зелен здравец
из гора, из гора:
- Аз съм цвете от вси цветя
най-добро, най-добро,
че съм зелен цяло лято
и зиме, и зиме.
Кога мине сиво стадо
през мене, през мене,
размирише цяла гора
от мене, от мене.
Де го дочу бял трендафил
в градина, в градина,
провикна се бял трендафил
в градина, в градина:
- Аз съм цвете от вси цветя
най-добро, най-добро,
че не могат млади булки
без мене, без мене.
Де го дочу ран босилек
в градина, в градина,
провикна се ран босилек
в градина, в градина:
- Аз съм цвете от вси цветя
най-добро, най-добро,
че не може света вода
без мене, без мене.
Де го дочу бяла лоза
из лозе, из лозе,
провикна се бяла лоза
из лозе, из лозе:
- Аз съм цвете от вси цветя
най-добро, най-добро,
че не може света комка
без мене, без мене.
Де я дочу пшеницата
от нива, от нива,
провикна се пшеницата
от нива, от нива:
- Аз съм цвете от вси цветя
най-добро, най-добро,
че не може света служба
без мене, без мене.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.06.2006
Самодиви. Народни песни. Съст. Емануил Попдимитров. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Самодиви. Народни песни. Подбрал и наредил Емануил п. Димитров. (Библиотека
за юноши, № 2), София, 1926.