117. КУМ ПО НЕВОЛЯ
Слънце зайде зад гора зелена,
слънце зайде, мрак по поле падна,
лудо-младо край гора седнало,
брои дни си, брои си години,
гледа месец и на месец дума:
- Ей месече, турски помошниче,
нощем грееш, на турци помагаш,
а на мене никой не помогна!
Любих либе още от мънинко,
от мънинко дори до голямо;
кога стана либе за зимане,
други ми го пред очи отнеха
и отгоре кум ме окумиха!
Кога беше в църква да венчавам,
събраха се дяволските моми,
запяха дяволските песни:
"Венчай, куме, люто не проклинай,
венци слагай, често не въздишай!"
Не кълна аз - сърце ми проклева;
не въздишам - душа ми въздиша.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.