103. ОТ СЪРЦЕ РОЖБА
Павел на Пенка тихом говори:
- Се кога дойда, Пенке, от дълга пътя,
от дълга пътя, от Цариграда,
се те заварям, че болна лежиш,
че болна лежиш и сълзи рониш.
Защо тъгуваш, какво си жалиш!
Дали си нямам високи къщи,
дали си нямам тежко имане?
Или си жалиш, че си нямаме
баща и майка, брат и сестрица?
- Сичко си имаш, Павле, къща, имане,
нито си жаля, Павле, че си нямаме
баща и майка, Павле, брат и сестрица,
ами си жаля, Павле, че си нямаме
от сърце рожба, Павле, мъжко детенце.
- Че мълчи, мълчи, Пенке, недей ми плака,
аз ще отида, Пенке, на Цариграда,
ще ти заръчам, Пенке, от сребро дете,
от сребро дете, Пенке, от злато люлка!
- Пусто остало, Павле, от сребро дете,
от сребро дете, Павле, от злато люлка,
като си нямам, Павле, от сърце рожба,
от сърце рожба, Павле, мъжко детенце!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2006
Родна китка: Отбор народни песни. Съст. Беньо Цонев. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006
Други публикации:
Родна китка: Отбор народни песни. Избрал и наредил Беньо Цонев. София, 1916.