57. ЯЗДИЛИ ПОПА
Чудно ми чудо станало
в голямо село Кованлък:
Момите пеят, играят,
Колю бандите откупи,
бандите и цигулките.
Момите пеят, играят,
бре Манювските чорбаджа,
чорбаджа, тежки търговци,
те не си хоро гледаха,
те на дюкянче седяха,
червени дини ядаха,
люта ракия пиеха.
Пили са, напивали са,
доде си попа опили,
попа ми, каже, Пандурски.
Упоили че го ездили;
Пейко го води за брада,
пък Костадин го ездеше,
а пък Митьо го караше
със една бяла тояга.
От де ги видяха кметове,
кметове, още членове,
отишли да ги обадят.
Съдили, осъдили ги,
кой двеста дава, кой триста,
Пею самичек петстотин,
петстотин, пет напольона.
Че защо дава петстотин?
- Защото попа водеше,
за брадата го държеше.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 20.04.2005
Пустата хурка дрянова. Народни хумористични песни. Отбор, редакция и характеристика
на Величко Вълчев. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Пустата хурка дрянова. Народни хумористични песни. Отбор, редакция и характеристика
на Величко Вълчев. София, Български писател, 1952.