40. КОГА МАМА УМИРАШЕ
Кога мама умираше,
тя на мене заръчаше:
ниско либе да не либа,
нито ниско, ни високо
Че залибих пусто либе -
педя човек, лакът брада!
Шапката му три дни дълга,
три дни дълга, ден широка,
на средата протъкната.
с кола слама затъкната.
Аз отидох в градината,
там го найдох в латината,
че се бори с мравунците -
пусти мравки все отгоре,
а либето все отдоле.
Аз го узех в престилката,
занесох го в къщи в къта -
фръкна искра, изгори го.
Аз го турих под водника -
капна капка, удави го.
Аз го турих на поличка -
дойде мишка - завлече го,
пратих котка - довлече го.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.12.2007
От лехичка по стръкче. Народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
От лехичка по стръкче (Народни песни). Подбрал Димитър Осинин. София, 1961.