63. НЕНЧО ВОЙВОДА
Прочу се Ненчо войвода
във тази Стара планина,
във това поле широко.
Заварди Ненчо пътища,
пътища, царски друмища,
не дава птиче да фръкне,
не царска хазна да мине.
А че са й прочул до царя.
Царя е хабер проводил:
- Който е юнак над юнак,
Ненчо войвода да хване,
при мене да ге доведе,
голям ще бакшиш да земе -
девет товари имане,
десети желти жълтици.
Никой се, хадъм, не наел,
най се наела сестра му,
сестра му, левен Тодора.
Зела е мъжко детенце,
отишла й в гора зелена,
а че се ясно провикна:
- Няма ли нейде някого
от гора челяк да дойде,
че детето да ми кръсти?
А де я зачу брата й,
брата й Ненчо войвода,
той на дружина думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
какъв са гласец зачува
във тъзи гора зелена?
Вие ма тука чакайте,
ще ида, хадъм, да вида.
А че си Ненчо отиде
и там си сестра завари
и на сестра си думаше:
- Сестрице левен Тодорке,
що щеш, сестрице, в тъз гора -
тъзи е гора хайдушка!
Тодорка Ненчу думаше:
- Байо ле, Ненчо войвода,
девят ми годин станало,
както си деца добивам,
че ми децата не траят,
че ма в гората пратиха,
от гора челяк да викам,
детето да ми кръщава,
дано са дете задържи.
Ненчо Тодорки думаше:
- Сестрице, левен Тодорке,
да не е нещо измама -
двете ти очи изваждам,
на калъч ще ги нанижа.
Тръгна Тодорка да иде,
селски попове да вика.
Нали бе Божа работа,
че се детето обади:
- Вуйчо ле, Ненчо войвода,
що седиш, вуйчо, що чакаш?
Мама ще те предаде
на сеймени билюк-башии.
Ненчо се Богу помоли:
- Боже ле, самогледняко!
Вред си ми, Боже, помагал,
и сега ми, Боже, памогни
накрай гората да изляга,
голям ще хаир да сторя -
на буйна вода мрамор мост
и в пуста гора мънастир,
мънастир света София.
Извади желти алтъни,
че си детето обсипа.
Че тръгна Ненчо да о`иде,
срещу му иде Тодорка
и сеймени тичат подиря,
сеймени билюк-башии…
Като ги видя млад Ненчо,
извади сабя френгия,
че са на ляво завъртя,
дор са направо обърна,
сички сеймени посече,
току Тодорка остана.
Ненчо Тодорки думаше:
- Сестрице, левен Тодорке,
ако ти й пари трябвало,
що не ми, сестро, обади
със пари да те обсипя,
ами ма в ръце предаде?
Че двете й очи извади,
че ги на калъч наниза.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и
Иван Бурин. София: Български писател, 1953.