52. ИЛЬО ВОЙВОДА
Прочул се Ильо войвода,
прочул се Ильо, зачул се
по тази Рила планина,
по този Доспат балкана,
по тези баири високи,
из тез долове дълбоки -
не дава птичка да хвръкне,
камо ли човек да мине,
че е разплакал агите
и е наплашил дервиши.
Пашата вика низами,
та че им тихо говори:
- Ой ми ва вази, низами,
в Малешки села идете,
Ильо войвода хванете,
тук го въз мене донесете,
да видя, джанам, да видя,
какъв е Ильо гяурин,
какъв е Ильо хайдутин,
че е разплакал агите
и е наплашил дервиши.
Низами думат и плачат:
- Пашо ле, царски заптийо,
прати ни, пашо, на Станбул,
със царя да се биеме,
ала ни нази не пращай
Иля войвода да гоним,
че ми е юнак над юнак -
Иля го куршум не бие,
Иля го сабя не сече!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 17.10.2005
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Съст. Димитър Осинин и Иван Бурин. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Горо ле, майко хайдушка. Народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин и
Иван Бурин. София: Български писател, 1953.