85. КОГА МАМА УМИРАШЕ

Дърво столовато

Кога мама умираше,
а тя мене заръчаше,
ниско либе да не либа,
нито ниско, ни високо.
Че залибих пусто либе -
педя човек, лакът брада!
Шапката му три дни дълга,
три дни дълга, ден широка,
на средата протъкната,
с кола слама затъкната.
Аз отидох в градината,
там го найдох в латината,
че се бори с мравунците:
пусти мравки се отгоре,
а либето се отдолу.
Аз го узех в престилката,
занесох го в къщи в къта -
фръкна искра изгори го.
Аз го турих под водника -
капна капка удави го.
Аз го турих на поличка -
дойде мишка завлече го,
пратих котка - довлече го.

 

Миладиновци, № 280.

Според Д. Осинин текстът е от Каравелов (Памятники, с. 167) - тук е коригиран (бел. ред., Т.М.).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.