241. ЗАСПАЛА БЕЛА РАДУНА
Заспала бела Радуна
навръх на Стара планина,
под столовато ореше.
Подуна ветар горянец,
откърши китка осена
ситна росица прероси,
Радуна от сън сабуди.
Радуна ветру говори:
- Ветре-ле, ненадуал се!
Дунаве, ненанишал се!
Орео, ненаклатил се!
Дъжде-ле, ненаросил се!
Колко бех леко заспала,
по-леко засънувала!
Отка бе брат ми погинал,
насън го не бех видела -
сега го насън сънувах,
че насън брат ми говори:
- Сестро-ле, бела Радуно!
Да кажеш, сестро, на тата,
на тата, та па на мама,
на тата - да се обръсне,
на мама - да се опере
и кърпа да си забради,
а тизе да се омиеш,
косата да си уплетеш -
стига сте мене жалили!
Че кога пойдем с дружина
да пием вода студена,
сичките пият, Радуно,
язе не мога да пия;
че кога прида да пия,
водата ми се размати
от ваши сълзи горчиви!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София:
Български писател, 1955.