239. КАЦНАЛА МИ Е, КАЦНАЛА
Кацнала ми е, кацнала,
една ми сива гълъбка
на Стоянови ъгъли,
ъгъли срещу яхъри,
а пък Стоян я пъдеше:
- Махни се, пъстра гълъбке,
махни се, не ми гугувай!
Мене ми стига, гълъбке,
та стане девет години,
как ми й булката умряла,
че ми, гълъбке, остави
четири дребни дечица:
'ко ги, гълъбке, закърпя,
не мога да ги опера,
'ко ги, гълъбке, опера,
не мога да ги закърпя.
Гълъбка, пъстра гълъбка,
тя на Стояна думаше:
- Стоене, моя пръвнино,
аз не съм пъстра гълъбка,
ми най съм твойта невяста!
Мене ме Господ проводи
да ти, Стоене, обадя:
ожени се, бре Стоене,
земи си, а бре, къщница,
да ти децата опере,
опере, да ги закърпи,
да ти къщата събере!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София:
Български писател, 1955.