233. ТОНЕ, МОМЕ ТОНЕ
Тоне, моме Тоне!
Разболя се Тона,
та лежа, та боля
лято - сичко лято,
зима - сичка зима.
Кога пролет дойде,
Тона мами дума:
- Мамо, мила мамо,
мамо, аз ще умра:
да ме закопайте
горе в юртищата,
домеж двата дъба,
домеж двата брата,
под дебели сенки,
дето овци пладнят.
Овчарче ще дойде,
овци ще запладни,
кавал ще засвири,
кавал ще говори:
- Тоне, моме Тоне!
Твойта руса коса
змейка я опасе,
твойто бяло лице
мухъл го изяде,
твойте черни очи
змейка ги изпила!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София:
Български писател, 1955.