216. ПОБЛЕЯЛО МИ АГЪНЦЕ

Дърво столовато

Поблеяло ми агънце
на Стоянова кошара,
сутрина преди слънчице.
Като агънце поблея,
цялото стадо разблея.
Стоян агънци думаше:
- Агънце мило байново,
шо ми тъй жално поблея,
та ми стадото разблея?
Агънце дума Стояну:
- Три пъти стадо пребродих,
моята мама не видях -
дали я вълци грабнаха,
или се в чужди замеси?
Стоян агънци думаше:
- Агънце мило байново,
нито я вълци грабнаха,
нито се в чужди замеси:
добра й цена дадоха,
та я банко ти продаде.
За тебе банко остави
дор девет майки сирици -
банко ще да те поддои,
хубаво да се насучеш.
Агънце дума байно си:
- Вълци ти яли сирици,
кога я няма майка ми,
кротичко да ми постои,
сдадичко да се насуча!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.