211. ПРИПАДНАЛА ТЪМНА МЪГЛА

Дърво столовато

Припаднала тьмна мъгла
по Елена по лъките,
ту припада, ту се дига.
не е било тъмна мъгла,
най било диво стадо.
Сред стадото млад кехая,
разсвирва го, разтирва го,
с меден кавал разсвирваше,
с тънка шипка разтирваше.
Вакъл югич сред стадото,
той повива вити роги,
и поглява жално-милно,
жално-милно срещу пладне.
Попитва го млад кехая:
- Ой та тебе, вакъл югич,
що поиваш вити роги,
и погляваш жално-милно,
жално-милно срещу пладне?
Отговаря вакъл югич:
- Ой та тебе, млад кехая,
пладне стана и замина,
агънца огладняха,
майките им прегоряха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.