20. БЕКИРО ЛЮБЕ, БЕКИРО

Дърво столовато

Бекиро, любе Бекиро,
от севдьо да се умира,
и я щях да съм умряла;
ам се лю никак не прави,
ам се лю сохне и вехне:
суха съм вейка станала
от твои пусти ядове.
Не ли е льосно, Бекиро,
балното да го разделим,
заедно да го носиме:
дваминка да се зомиме?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.