175. СЕДНАЛ МИ СТЕФАН ДА ЯДЕ
Седнал ми Стефан да яде,
да яде, да заговява,
с негова стара майчица,
с негова булка Милица
и с две дечица-близнета,
виното им се довърши,
виното и ракията.
Стефан Милици думаше:
- Милице булка хубава,
Я земи китка ключове,
че иди в темни зимници
извади вино червено,
наточи бистра ракия!
Ходи Милица, върна се,
че се й на прага възпряла,
възпряла и послушала -
мама Стефану думаше:
- Стефане, синко Стефане,
що не си съдиш булчето:
снощи ми й пътя минало
в собата при иконата!
Стефан мами си думаше:
- Майно-ле, стара майчице,
булчето ми е младичко,
сираче й сиракувало,
по хората е ходило,
людски е деца бавило,
хората съ го учили -
булчето ми е глупаво.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София:
Български писател, 1955.