153. ИЗРАСЛО ДЪРВО ВИСОКО

Дърво столовато

Израсло дърво високо,
клони клонило до земя,
върше вършило до небе,
сянка сторило през море.
Под дърво стоят еснафи,
еснафи, индже терзии,
се млади йодбор юнаци.
се с бурмалии мустаци:
Димитър индже терзия,
тримата златни златари.
Терзии кроят и шият,
златари сечат и леят,
терзии шият седлата,
седлата и коланите,
златари сечат и леят
юздите и зенгиите.
Че ша за булка да върват,
за Елка, чедо болярско,
за Елка, презмаричанка.
Га са за булка тръгнали,
ечемиците сеяха,
вишни череши цъвтяха,
га са се с булка върнали,
ечемиците женеха,
вишни череши зрееха.
Девер се от кон преведе,
откъна кичур череши
и ги на буля подаде:
- Я земи, буле, череши,
череши мезе да ядеш,
сватбата да си запомниш.

 

Дядо Вичо Бончев, Израсло дърво високо. Народни песни, записал и редактирал Д. Осинин, С. 1950, с. 164.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.