100. ЕСЕН СЕ ЗАЕСЕНЯВА

Дърво столовато

Есен се заесенява,
Кръстовден на приближава,
моми седенки заклаждат,
и овчари се привличат -
при сяка мома и момък.
Запяла й птичка ъгличка
на Върбанашки гробища.
Не било птичка ъгличка,
най било булка Величка -
за драгинко си плачеше,
за драгинко си Стояна,
за калина си Марийка.
- Я стани, стани, драгинко,
и ти, калино Марийке!
Твойто е либе, Стоене,
дрипаво, непременено,
кирливо, непреблечено,
я твойто либе, Марийке,
ни с меден кавал засвирва,
ни се със момци събира,
нито на чушма отива,
на мома китка да земе,
ни вода да й напие.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.09.2005
Дърво столовато. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Дърво столовато. Битови народни песни. Отбор и редакция на Димитър Осинин. София: Български писател, 1955.