90. ЗАТЪКАЛА МИ Й ДРАГАНКА

Душата на българина

Затъкала ми й Драганка
тънинко даре месали,
със копринени кенари;
ем ги тъкала, плакала,
ем е годена ходила
година и половина.
Драганината майчица
тя на Драгана думаше:
- Драгано, казъм Драгано!
От как та, мама, позгодих,
ти бяло лице загуби,
черни си очи размъти,
руса ти коса улете,
тънки си вежди разреди.
Драгана дума мами си:
- Мар' мамо, мар' стара мамо!
Нали ти, мамо, аз думах,
да ма не дадеш далеко,
далеко на друго село,
най да ма дадеш във село,
във село на комшийчето!
Вкъщи да вляза - чувам го,
вънка да йзляза - виждам го,
за вда да ида - срещам го,
срещам го и му хортувам,
пръстен ми дава - зимам го.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.