89. СРАМ БИЛО НЕДА, НЕДО ЛЕ
Срам било Неда, Недо ле,
срам било, Неда, грях било
да пита Неда бача си,
бача си, Неда, мама си,
ала попита буля си:
- Булне-ле, драго, булне-ле,
като едете, пиете,
за мене годеж годите,
че пада ли ви на сърце?
Мене ми, хеле, не пада.
Попитахте ли хората,
хората имотни ли са,
в хората почитни ли са,
с комшии животни ли са?
Събират ли са с комшии
да едат, буле, да пият,
веселба да са веселят?
Буля на Неда думаше:
- Калино Недо, малино,
твърде са добри хората,
имотни, буле, животни,
в хората, буле, почитни,
ама им лошо харото -
хем сляпо, буле, хем нямо;
дваж го е зъмя хапала,
трети път мечка давила.
Ку туй буля й издума,
Неда си викна да плаче,
да плаче и да нарежда:
- Божне-ле вишни Господи,
Божне-ле, не стигна ли ми
на девет майки шетане,
на девет майки мащехи,
десета майка рождена,
ами и още да тегля,
та сляпо харо да водя,
хем сляпо, Боже, хем нямо;
дваж го е зъмя хапала,
трети път мечка давила!
Току туй Неда издума,
и харото и прогледна,
прогледна още продума:
- Я мълчи, Недо, не плачи,
не плачи, не се кахъри,
и за нас Господ е добър,
и за нас ще Господ да храни.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.