77. ДОНКА ДВОРИ МЕЛА

Душата на българина

Донка двори мела
с метла чемширова,
с китка стратулова.
До Донка й паднало
стрела бялоперка,
Донка я й поела,
майци си я дала.
Донкината мама,
тя на Донка дума:
- Донке, дъще Донке,
растилай, постилай
дебели гюшеци,
меки възглавници,
гости ша ни додат,
гости годежници.
Донкината мама,
дору й издумала,
дворът са напълни.
Сватове додоха
се с бели атове,
атове вързаха
в дълбоки дамове,
юзди наметнаха
по червен трандафил.
Сватове седнаха
на меки възглави,
Донка да предумват,
Донка да си зъмнат.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.