70. ТЪВЕН СА ОБЛАК ЗАДАДЕ

Душата на българина

Тъвен са облак зададе
из пуста гора Сивлия,
из Сивлийската нахия.
Аз сякам Радо, ти идеш,
ти идеш да ми пристанеш:
бели си ръце разгърнах,
да та, Радо-ле, пригърна,
синьо си сукно отметнах,
да та, Радо-ле, наметна.
Рада Ивану думаше:
- Либе Иване, Иване!
Как щъ либе-ле, да дойда?
Чюзди аргати по двора,
връва алтъни дрънчаха,
куфар чупрази ечаха,
злати мингуши дрънчаха.
Иван си Ради думаше:
- Радо-ле, ти глупежо-ле!
И тва ли да та науча:
откачи връва алтъни,
тури ги в куюн джюбови;
отпаши куфар чупрази,
тури ги в бяла пазува;
бели си поли надръгни,
събуй си жълти местюви,
пак тръгни, Радо, та ела,
та ела та ми пристани!

 

Калоферско (Чолаков, № 44); гора Сивлия - от севлия, дърво кипарис, вер. преосмислено чрез ойконима Севлиево.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.