5. РАНИЛА МОМА РАНО НА ВОДА
Ранила мома рано на вода,
ранило лудо с коня по нея.
Бре овде-онде да я достигне -
ни я стигнало, ни я сретнало.
Там си я найде на кладенчето:
бре вода лие, бело лице мие.
Китка и зема и я цалива.
Бръзна се мома, та дури дома,
па на майкя си вели-говори:
- Мале ле, мамко, стара вещице!
Защо ме пращаш рано на вода?
Ранило лудо с коня по мене:
бре овде-онде да ме достигне -
ни ме стигнало, ни ме сретнало.
Там си ме найде на кладенчето:
китка ми зема и ме цалива.
- Ако е щерко, щерко Румено!
Росна е китка за миришане,
бело е лице за целуване,
рамна е снага пригръщане!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.