37. БЕКИРУ, ЛЮБЕ БЕКИРУ

Душата на българина

Бекиру, любе Бекиру,
от севдьо да са умира,
и я щях да сам умряла.
Ам са лю никак не прави,
ам са лю сохне и вехне,
суха сам вейка станала
от твои пусти ядове.
Не ли е льосно, Бекиру,
балнусу да го разделим,
барабар да го носиме -
дваминка да са зомиме?

 

Устово (Примовски Вл., Родопски песни, 1941, с. 29).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.