295. ЗАСПАЛА БЕЛА РАДУНА

Душата на българина

Заспала бела Радуна
навръх на Стара планина,
под столовато ореше.
Подуна ветар горянец,
откърши китка осена,
ситна росица прероси,
Радуна от сън сабуди.
Радуна ветро говори:
- Ветре-ле, ненадуал се!
Дунаве, ненанишал се!
Орео ненаклатил се!
Дъжде-ле, ненаросил се!
Колко бех леко заспала,
по-леко засънувала!
Отка бе брат ми погинал,
насън го не бех видела -
сега га насън сънувах,
че насън брат ми говори:
- Сестро-ле, бела Радуно!
Да кажеш, сестро, на тата,
на тата, та па на мама,
на тата - да се обръсне,
на мама - да се опере
и кърпа да си забради,
а тизе да се омиеш,
косата да си уплетеш -
стига сте мене жалили!
Че кога пойдем с дружина
да пием вода студена -
сичките пият, Радуно,
язе не мога да пия,
водата ми се размати
от ваши сълзи горчиви.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.