294. ТРЪГНАЛИ МИ СА, ТРЪГНАЛИ
Тръгнали ми са, тръгнали
до триста млади хаджии,
нах хаджилак щат да идат.
Слязаха в поле широко,
га във морето да флязат,
триста са пушки пукнаха,
триста хаджие удриха,
триста са майки плакнали
на триста прясни гробове.
Сички плакаха, млъкнаха,
Димчюва майка най плаче:
- Стани ми, синчю, от гроба,
конче ти вищи в подинка,
булче ти плаче в сарая.
Га бя четвъртак вутрина,
Димчо от гроба продума:
- Стига ми, мале, духодай,
стига лю плачи, мале-ле,
вейке фав вода утанах.
Ами ми поди, мале-ле,
та ми кончето изведи,
та ми го, мале, заюзди
с лютата змия усойна,
та че го, мале, попрегни
със девет чьорни смокове,
и го, мале-ле, изведи
в най-голямия панаир,
та ми го продай, мале-ле,
за шиник бяли грошове,
и польвината алтане.
Та че ми гльодай, мале-ле,
какве-му щеш го продадеш,
кайно на Димча приляга,
кончето да си васьодне,
кюрците да си наметне,
чизмите да си надяне,
пушките да си закачи.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин.
София, 1945.