252. МИТАР ГЕМИЯ ПОКАРА

Душата на българина

Митар гемия покара,
гемия пълна с ракия.
Петър си отпред седеше,
къдар си перчем решеше,
и нагоре си гледаше,
на месечина думаше:
- Месечко ясна, видела,
като си светиш високо,
високо още широко,
видиш ли село Габрово,
сряд село дърво восоко,
и под дървото седенки;
моето либе там ли йе?
- Петре-ле, кара-перчемли,
насъдя грея и света,
в село Габрово ной-много.
Вида си дърво високо,
и под дървото седенки,
твоето либе тамо йе,
и за тебе си питаше:
- Де да йе Петър да доде!
Митре-ле, баш гемиджию,
Петре-ле, кара-перчемли!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.