249. ДА ЗНАЙШ, МАЙЧЮ, ДА ЗНАЙШ

Душата на българина

Да знайш, майчю, да знайш,
какво ми вчера пумина
през наша чьоста махала,
през наше тясно сукаче,
пуд наше бялу куначе,
бялу чярноку копяле!
Яцье бя, майчю, бяличьку -
в лице бя бяла кинишька,
в учиньки зрялу гроздице,
в снашька бя тьонка сюльвиика
ситна балама цанкаше,
с балама дума думаше:
- Момице мари хубава,
копялче ми е патниче,
патниче още друмниче,
нах равно полье широко,
ситну шиюву да шие,
та си ми ище прогимка,
след прогимкана пладнинка,
след пладнинкана вечарка.
- Юначе лудо и младо,
защом йе тебе прогимка,
след прогинкана пладнинка,
след пладнинкана вечарка
Чьорни ми очи прогимка,
бялу ми лице пладнинка,
тьонка ми снашка вечарка!

 

Ахърчелебийско, дн. кв. на Смолян (СбНУ 7, с. 40, № 18).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.