226. КАРАДЖА ГОСТИ ДУДОХА

Душата на българина

Караджа гости дудоха,
гости Караджа сватове,
сватове още згледници.
Ели съ много, пили съ,
манджите ни им стигнали.
Че стана, стана Караджа,
възлези в горни ъгъли,
улуви башът овенът,
чи му главата извъртя,
извади ножче чиренче
да му главата отреже.
Ей че прудума овенът:
- Не мъ заклавай, Караджа,
ами заколи брата ми,
че той е увне глупаво,
не знае стадо да води.
Помниш ли още, Караджа,
когато беше размирну,
когато беглик збираха
Ти ми съ много моляше,
моляше още думаше:
- Тпру-тю ми, тпру-тю рогушке,
ако ми стадо преведеш,
рогцата ще ти позлатя,
крачката ще ти посребря.
Не ме закалвай, Караджа!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.