225. ПРИПАДНАЛА ТЪМНА МЪГЛА

Душата на българина

Припаднала тъмна мъгла
по Елена по лъките,
ту припада, ту се дига.
Не е било тъмна мъгла,
а най било сиво стадо.
Сред стадото млад кехая,
разсвирва го, разтирва го,
с меден кавал разсвирваше,
с тънка шипка растирваше.
Вакъл югич сред стадото,
той повива вити роги
и поглява жално-милно,
жално-милно срещу пладне.
Попитва го млад кехая:
- Ой та тебе, вакъл югич,
що повиваш вити роги
и погляваш жално-милно,
жално-милно срещу пладне.
Отговаря вакъл югич:
- Ой та тебе, млад кехая,
пладне стана и замина,
агънцата огладняха,
майките им прегоряха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.