198. ЩО МИ ЙЕ МИЛО И ДРАГО

Душата на българина

Що ми йе мило и драго,
че се йе пролет пукнала!
Се йе излело на трева,
и стока, маре, и мака:
сиви говеда в гората,
врани коньеве в полето,
на илядници овчици
и на стотини козици.
Сичка йе стока весела,
сичко йе живо и здраво,
сичко на паша тръгнало.
Орач ми оре в полето
полските рамни руднини,
полските цали цалини.
Два му волове ангеле,
стратурково му ралото,
босилкови му жеглите;
босильок млого мерише,
та сичко живо сабуди.
Сичките живи животни,
сите по него пойдоа,
сите се Богу молеа:
- Я дай ни, Боже, я дай ни
тая година най-добра:
на сички здраве и живот,
орачу добър берекет!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.