176. ТОНЕ, МОМЕ ТОНЕ!

Душата на българина

Тоне, моме Тоне!
Разболя се Тона,
та лежа, та боля
лято - сичко лято,
зима - сичка зима.
Кога пролет дойде,
Тона мами дума:
- Мамо, мила мамо,
мамо, аз ще умра.
Да ме закопайте
горе в юртищата,
домеж двата дъба,
домеж двата брата,
под дебели сенки,
дето овци пладнят.
Овчаре ще дойде,
овци ще запладни,
кавал ще засвири,
кавал ще говори:
- Тоне, моме Тоне!
Твойта руса коса
змейка я опасе,
твойто бяло лице
мухъл го изяде,
твойте черни очи
змейка ги изпила!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.