146. СЕДНАЛ МИ СТЕФАН ДА ЯДЕ

Душата на българина

Седнал ми Стефан да яде,
да яде, да заговява
с неговата стара майчица,
с неговата булка Милица
и с две дечица близнета.
Виното им се довърши,
виното и ракията.
Стефан Милици думаше:
- Милице, булка хубава,
я земи китка ключове,
че иди в темни зимници,
извади вино червено
и върла бистра ракия.
Ходи Милица, върна се,
че се й на прага възпряла,
възпряла и послушала -
мама Стефану думаше:
- Стефане, синко Стефане,
що не си съдиш булчето:
снощи ми й пътя минало
в собата при иконата!
Стефан мами си думаше:
- Майно-ле, стара майчице,
булчето ми е младичко,
сираче й сиракувало,
по хората е ходило,
людски е деца бавило,
хората съ го учили -
булчето ми е глупаво.

 


Елена (СбНУ 9, 64).

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 09.09.2005
Душата на българина. Битови народни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Душата на българина. Битови народни песни. Отбрал и подредил Димитър Осинин. София, 1945.