238. СЛЪНЦЕ ЗАЙДЕ ЗАД ГОРА ЗЕЛЕНА
Слънце зайде зад гора зелена,
слънце зайде, мрак по поле падна.
Лудо младо край горица стои,
дни си брои, година си кълне:
- Е годино, моя неправино!
Е месече, турски помошниче!
Санош грееш, на турци помагаш,
а менека никой не помага.
Любих любе от мало малено,
од малено дури до големо;
кога стана любне за любене,
за любене, любне, за зимане,
оно ми го други преотмеа,
а менека кума окумиа,
а деница остаросватиа,
а братанче - премладо деверче.
Кога беше църкфи на венчане,
собраа се проклетите моми,
запояа гяволската песен:
"Таком Бога, куме господине!
Венчай, куме, люто не проклинай
дижи венци, често не въздишай!"
А я си се туку чудом чудим:
я не кълнем - само сърце кълне,
не въздишам - душа ми въздиши!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.08.2005
Народни любовни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Народни любовни песни. Избрал и подредил Димитър Осинин. София, 1936.