162. СНОЩИ ОТИДОХ, МАНЕ МО
Снощи отидох, мане мо,
из тесни росни ливади,
на висок баир Бакаджик
на конче трева да кося.
Там си, мане мо, заварих
ено мънинко момиче -
сено сбирало, заспало.
Драго ми й да го погледам,
мило ми й да ги събудя,
и аз при него полегнах,
полегнах, съня заюснах.
Кога се от сън събудих,
студен ми камък при мене.
И аз си станах отидах.
Из пътя, мамо, минавам,
момиче ходи по двора
и на майка си говори:
- Я излез, мамо, да видиш,
како магаре минува,
магаре, мамо, без уши:
не знае ода да пие,
не знае трева да пасе!
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.08.2005
Народни любовни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Народни любовни песни. Избрал и подредил Димитър Осинин. София, 1936.