122. УЗВИВА СЕ БЕЛА ЛОЗА ВИНОВНА
Узвива се бела лоза виновна.
Оно не е бела лоза виновна,
него ми су оба млади волени.
Найедну су ситну книгу учили,
найедну су ситно писмо писали,
дойде време оба да се раставе,
на раставку йедън другом` говоре:
- Остай сбогом, моя ружо румена!
- Од` със здраве, мой росмане зелени!
У сречу ти вита ела зелена,
под елуту бунар вода студена,
при бунара йедна чашка сребърна,
у чашкуту йедна грутка ледена:
како вене тая грутка ледена,
така вене мойе сърце за тебе.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 31.08.2005
Народни любовни песни. Съст. Димитър Осинин. Под редакцията на Тодор Моллов.
Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Народни любовни песни. Избрал и подредил Димитър Осинин. София, 1936.