94. МАЙЧИНА ТЪГА ИЗ ГРОБА

Народни балади

Димо си стадо разведе
по тия нови гробища
и на гробища бял камък.
На камък Димо приседнал,
с меден ми кавал засвирил.
Кавала отпява, отпява,
Димо си кавала възпря
и си се чудом зачуди,
дали му мома отпява,
йели му агне йодблява.
Нито му мома йотпява,
нито му агне йодблява,
снаха му йот гроб продума:
- Драгинко, Димо, драгинко,
йожени ли се байчо ти,
зел ли е мойта прилика?
Драгинко дума продума:
- Йожени си се байчо ми,
юзе си твойта прилика,
ала сираци не гледа,
по пътя ходят и плачат,
немити и невчесани.
Снаха му тихо говори:
- Драгинко, Димо, драгинко,
иди, драгинко, да кажеш
на мойта стара майчица,
да стане рано в събота,
да ги йомие, йоплете,
на гроба да ги доведе,
и аз от гроба жда стана -
сираци да си прибера.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.10.2005
Народни балади. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Народни балади. Избрал и подредил Цветан Минков с уводни бележки от същия. София: Факел, 1937.