80. МАНУИЛ МАЙСТОР ВГРАЖДА ЖЕНА СИ

Мене ме, мамо, змей люби

Заградил ми е Мануил майстор,
заградил ми е с девет майсторе,
заградил ми е голямо сграде;
градиле са го девет години,
дене го градят, ноще се сипе?
Мануил майстор тихо говори:
- Ей си ви вази, девет майсторе,
какво да сторим голямо сграде,
като го градим девет години,
дене го градим, ноще се сипе?
Всичките майсторе думаха:
- Кому булката най-рано готви,
най-рано готви, най-рано дойде,
да си донесе топла обяда,
да я вградиме в голямо сграде,
да се не рони девет години.
Сичките майсторе дома ходиха,
който не ходи, абер проводи;
Мануил майстор дома не ходи,
дома не не ходи, абер не прати.
Рано ранила Мануилица.
Мануилица млада невяста,
та е ранила, та е сготвила,
та е готвила и занесла е,
и занесла е топла обяда.
Кога я видя Мануил майстор,
сълзи порони до черна земя,
шапка нахлупи до черни вежди,
па на невести тихо говори:
- Ей ми та тебе, Мануилице,
Мануилице, млада невясто!
Как си остави мъжко детенце?

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005

Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан Минков. София: Български писател, 1956.