56. МАГИЯТА НА РАДКИНА МАЙКА
Радкина майка болнава
Радка за вода проважда
на алтън бунар кладенец,
устата да си изкваси,
сърцето да си разхлади.
Радка са чуди и мае
как ще за вода да иде,
че са на Бога молеше:
- Божне ле, вишни Господи,
кахъри, мои ядове,
дигнете мъгли, прахове
да затулите слънцето,
слънцето, още месеца
и на небето звездите.
Радка се смили на Бога,
че дигна мъгли, прахове,
та затулили слънцето,
слънцето, още месеца
и на небето звездите.
Радка за вода отиде
на алтън бунар кладенец.
Ходила и върнала са.
Среща й идат два змея:
едина беше слънцето,
другия беше месеца.
Слънцето Ради думаше:
- Я ми дай, Радке, водица
със твойта стомна пъстрица,
със твойта десна ръчица.
Радка на слънце думаше:
- Махни се, змейно, не ма май,
мойта е мама болнава,
мене за вода проводи
устата да си изкваси,
сърцето да си разхлади.
Слънце на Радка думаше:
- Радке ле, мома хубава,
твойта е мама знайница,
знайница, та магьосница,
магьоса гора и вода.
В водата бели камъни,
под камъните зъмите -
живи ги с ръце ловеше,
със бял ги бодил бодеше,
в ново ги гърне дробеше,
дробеше и наричаше:
"Както са вият тез зъми,
тъй да са вият момците
за наша Рада хубава!"
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан
Минков. София: Български писател, 1956.