28. НЕВЯСТА, ВДИГНАТА ОТ ЮДИ
Стойнинка харна невясто!
Стойна на двори седеше,
мъжко си дете държеше
и капата му нижеше
от два ми реда бял бисер,
от три ми реда желтици.
Де ми духнаха, духнаха,
зимни студени вятрове -
духнаха Стойна невяста,
та я духнаха, духнаха
във Пирин стара планина,
на Пиринските езера,
къде се юди люлеха.
Стара й юда говори:
- Стойнинке, харна невясто,
ела се, Стойно, полюлей
на моите златни люлки,
не бери кахър, ядове
за твоето мъжко дете:
вчера минахме, минахме
през вашите малки порти,
зълви ти дете люлеха
и си му песни пееха:
- Нани ми, нани, мъжко дете,
ти да би ризик имало,
ти не би сирак остало
на три недели без татко,
на три месеца без майка.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.08.2005
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Съст. Цветан Минков. Под
редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2005
Други публикации:
Мене ме, мамо, змей люби. Митически народни песни. Отбор и редакция на Цветан
Минков. София: Български писател, 1956.