98. МАТИ
Мати ле, Мати вдовицо!
Остана Мати вдовица,
остана сос три дечица,
Мати ся чудом чудеше
сос това тешко иманье
какво да стори, да прави.
Мати дума на селяни:
- Селяни, вие, кметови!
Що е на света хубаво,
хубаво и каирлиа,
Мати ще да го направи.
Селяни Мати думаха:
- Най-хубаво е на света,
хубаво и хаирлиа
да си мостови направиш,
по мости, Мати, да връвят
дребно, Мати ле, и йедро,
старо, Мати ле, и младо,
куцо, Мати ле, и сляпо.
Мати селяни не слуша,
та си попови попита:
- Що е на света хубаво,
хубаво и хаирлиа?
Мати ще да го направи.
Попови Мати думаха:
- Хубаво, Мати, на света
чъркови да си направиш,
в чъркови, Мати, да върват,
да върват всякаква вяра,
дребно, Мати ле, и йедро,
старо, Мати ле, и младо,
куцо, Мати ле, и сляпо.
Мати попови не слуша,
та темничари попита:
- Що е на света хубаво,
хубаво и хаирлиа?
И темничари думаха:
- Хубаво, Мати, на свето
да си направиш тъмница,
в тъмницата, Мати, да лежат
сички бор млади юнаци.
Чи си откупи, Мати ле,
'се тъмничерски мастори,
чи тъмница заправили.
Девет години правили,
деня прават, ноща пада.
Та е фарлиле нейнио,
нейнио син Иванчо,
фарлиле в тъмна тъмница
тог' ся тъмница задържа,
та ся темница направи.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина
и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков.
София, 1961.