78. ЖАЛНА КАНА
Мори Кано, жална Кано!
Бог да убие върли турци!
Що фарлиха зла ифтира,
зла ифтира, турска беда,
оти турчин си любила,
младо турче, яничарче.
Те фарлиха в темен зъндан,
те удриха студна мъка,
с тежок тумрук на нодзето,
дребен синджир на гърлото,
белезии на ръцето;
судна мъка ми те мъчат,
сакат да ми те потурчат.
Бог да бие твоя тета,
що си дойде на майка ти
да и веле и говоре:
- Варай, сестро, милна сестро!
Що си стоиш, що си гледаш?
Стан' д' одиме на зъндана,
да видиме жална Кана,
даль йе жива, даль си умре.
Твоя майка я послуша,
та дойде'а на зъндана;
от далеку ми си викат:
- Мори Кано, милна щерко,
даль си жива, иль си умре!
Жална Кана се провикна,
се провикна от зъндана:
- Жива сум си на мъка сум;
с тежок тумрук на нодзето,
дребен синджир на гърлото,
белезии на ръцето;
сакат мене да потурчат.
Бог да бие твоя майка!
Тогай веле и говоре:
- Дай си вера, милна щерко,
ке загиниш уще млада,
на пуста младос неодена,
на рухо ненаносена,
на оро ненаиграна,
на песни ненапеана.
Се провикна жална Кана:
- От бога, мале, да найдеш!
Ка' дойде, да не дойдеше!
Мълчи, мале, онемела!
Дека стоиш ослепела.
Как си вера да предадам,
що я първо да забравам!
Даль на оро ке ме видиш?
Аль на гости ке ти дойдам,
иль на гости ке ми дойдиш?
Или бракя ке пречекам,
или в църква ке си одам,
или Великден ке чинам,
ели Божик ке дочекам?
Еден ден имат в година,
ден си имат, ден байрам,
па не знает кога идит.
Как дочуха върли турци,
още в мъка я удриха;
не стигна им с тежок тумрук,
не стигна им дребен синджир,
не стигна им белезии,
в нокти спици и наби'а,
душа даде, а не вера.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина
и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков.
София, 1961.