60. СЕКУЛА ДЕТЕНЦЕ И АЛТАН-ДЗВЕЗДА
Коня коит Янкула войвода,
коня коит рано во неделя,
плочи кла'ат от карагроше'и,
клинци кла'ат сърма прецедена,
четир' нодзе четири хиляди.
Го догледа Секула мило мнуче,
го догле'а и лепо говорит:
- А егиди мои вуйко Янкула!
Що те тебе нужба дотерала,
коня коиш рано во неделя,
плочи кла'аш от карагроше'и,
клинци кла'аш сърма прецедена,
- А егиди Секула мило мнуче!
Яс ке одам на мойот виляет
за тва коам коня арджелио.
- А егиди мои мили вуйко!
Яс ке ти се тебе милно моля,
да ме земаш на твойот виляет,
твой вилеет земя Арбанешка,
за да видим що унер чините!
- А егди Секула мило мнуче!
Яс ке пойдам на ден Велипеток,
тамо игрет до три вити ора;
първо оро 'се добри юнаци,
а второто 'се млади невести,
а трекьото 'се добри девойки;
напред играт Дзвезда Алтан-дзвезда,
а до неа Цвета Арбанешка;
Дзвезда държит златена мащрапа,
полна, рамна со вода студена;
кой поисквит, све вода му дават.
Пак се молит Секула детенце:
- Да ме земиш, мой вуйко Янкула!
- Яс те земам, Секула детенце,
да н' крениш голема страмота!
- А егиди мой вуйко Янкула!
Ак' ти крена голема страмота,
кога назод дома ке си ода,
ке помина на мой войни копье,
да се удра в мое бело сърце!
Го заверва вуйко му Янкула,
си го зеде на свои вилеет,
си пойдо'е на ден Велипеток,
тамо игрет до три вити ора;
първо оро 'се добри юнаци,
а второто 'се млади невести,
а трекьото 'се добри девойки.
Напред ми йе Дзвезда Алтан-дзвезда,
а до неа Цвета Арбанешка;
Дзвезда държит златена мащрапа,
полна, рамна со вода студена;
Тог' с' излуди Секула детенце,
йе посака та вода студена,
йе посака на Дзвезд' Алтан-дзвезда,
йе посака и вода му даде.
Бог го убил Секула детенце!
Не йе фати за златна мащрапа,
тук' я фати за ръка десница,
та йе фарли на коня зад себе;
дупна коня по гора да бегат.
Си помина край свой войни копье,
та се удри в свое бело сърце.
Тога велит Секула детенце:
- А егиди, 'уба'а девойко!
Извикай Ерина самовила,
тая ми йе верна посестрима,
тая знаит билки чемерлики,
ке ми оздрайт мое бело сърце!
И говорит 'уба'а девойка:
- А егиди незнаен делиа,
и да викнам, мене не познаат,
не познаат мене по гласо'и;
само викни, тебе ке познайт.
Само викна Секула детенце:
- Айде айде, Ерино самовило,
Айде айде, моя посестримо!
От' си поднаф на мой войни копье,
та се удриф в мое бело сърце;
донеси ми билки чемерлики!
Уще сборот не ми го дорече,
вчас ми дойде Ерина самовила,
му донесе билки чемерлики
и назоли нему бело сърце.
Вчес ми стана на нога юначка,
си се качи на коня бързего
и си качи 'уба'а не'еста,
си отиде тога дори дома,
та си пойде на свой вити порти,
не чекаше майка да извикнит,
преку беден со коня прескочи;
во дворо'и не'еста йе сметна.
Тога викат на своята майка:
- Слези, слези, моя мила майко!
Слез' да видиш чудо и големо!
Си донесоф 'уба'а не'еста,
теб' отмена, а мене постеля.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина
и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков.
София, 1961.