581. * * *

Български народни песни

Три се сънца разиграле
во майкини рамни дворье;
по-малиот 'и надиграл.
И майка му велеше:
- Немой, синко, немой, мило!
Не клаждай му ти намузлак
на твоиот мили братец!
Оту братец йе по-голем;
изан имам от татка ти,
кой по-напрет ке излезит,
него първо да го женам,
ак йе по-мал от другите.
Той йе рече на майка си:
- Мори майко, мила майко!
Ти се молям не карай ме,
на татка ми не кажви му
от' по юнак яс излегоф!
И майка им не му каза,
не му каза на татка им;
тая него го измами,
ко' йе рече: - Мори жено!
Кой ти стори юнащина,
али по-мал, али по-голем?
Та му рече: - А стопане!
Мало'ото пак мало'о,
големото пак големо.
- Кога така, а стопанче,
айде да го посвършиме.
Го сворши'е големото,
го сворши'е, го жени'е.

 

Струга; лазарска - на жена, която има синове.

 

 

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007

Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков. София, 1961.