573. * * *
Излегла йе невестата
от утрина во неделя
да си мете рамни дворье,
дворье мете, солдзи роне.
Изметила, исчистила,
та застана спроти слонце,
спроти слонце от протива,
со слонцето си зборува:
- Ей ти, слонце, летно слонце!
Ти си греиш на високо,
ти си гледаш на далеку,
на далеку, на широко,
нели виде моята майка,
моята майка, моийот тейко
и моите до два брата,
до два брата, два близнака,
и моите до две снахи,
до две снахи и две сестри?
Слонцето и проговаря:
- Ей, невесто църнооко!
Вчера оттам поминах,
твоята майка колак месе,
твойте бракя вино точат,
твойте сестри венци виат,
ке си ходат за невеста.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина
и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков.
София, 1961.