550. * * *
Роса росит Арбанешка земя,
му нароси нункотому коньот,
му нароси старосвату коня.
Цар Костадин добра коня вя'ат,
пот него се земя люлееше,
нат него си дзвезди трепете'а.
Стрекя му йе Гюргица девойка:
- Поможи бог, Царе Костадине!
- Дай бог добро, Гюргице девойко!
Си ъ вати за десната ръка,
я върли на коня по зад себе,
я однесе во своите дворой.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина
и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков.
София, 1961.