424. * * *
О, Мано, Мано, Мано майсторче,
бог да го убиет твоята ума,
да що ми стана, да ми отиде,
да що ми собра триста майстори,
триста майстори, двесте шегарти,
та си отиде в Солуна града,
тамо да градиш висока кула.
Ми я правило и я направи,
па се качило Мано майсторче
той да си мери висока кула.
Бог да убие Гюргя вдо'ица
що си имала до една керка!
Я променала, я накитила
и я обула ковани чевли,
я прошетала низ махалата;
чевли тропнале, перя цвекнале,
от лице сънце нейдзе угреа.
Що се завърти Мано майсторче,
та си погледа Янина керка;
кога я виде, умот му зайде,
от кула падна, на скеле удри,
от скеле падна, на земя удри,
одвай со душа отговорило:
- Вие майстори, верна дружина!
На душа ви ет, що ке ви речам,
да си пойдете на чесна суда,
на тая судиа за поплака;
да закопате Гянина керка,
Гянина керка жива до мене.
Па си станале триста майстори
и си пошле 'сите на судиа,
на судиа, на тешка поплака.
Тамо ним суда им отсудило;
па закопаха Гянина керка,
Гянина керка жива до Мана.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина
и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков.
София, 1961.