414. * * *
- Що болна лежиш, Вранке девойке, мене не кажвиш,
от ощ' си болна, що боля имаш,
що боля имаш на твоя снъга?
- Не сум си болна, бре лудо младо, от моя болест,
тук' сум си болна от Кудус ага,
защо ми пущи млади сеймени,
що ми пление мой шарен ковчек
мой шарен ковчек с бели даро'и.
И ми станала Вранка девойка,
та ми отишла при Кудус ага,
та се качила на висок диван,
со гласой викат сълдзи ми ронит:
- Да видит господ, млат Кудус ага, от твой сеймени,
що ми плени'е моиот ковчек,
во кофчек имаф бели даро'и;
не ми йе жалба за бели дарой;
тук ми йе жалба за бела риза,
сум я везала девет годдни,
сум по'арджила девет 'иляди,
девет 'иляди сърма клабодан,
моята риза за мое лудо,
да му я пущам за големи пещеш.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина
и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков.
София, 1961.