378. * * *
- Мерудо, Мерудо, ай златна Мерудо,
богатсконо чедо, от богата къща,
от голема рода, от мнозина бракя!
Знаиш, моме, знаиш, знаиш паметуваш,
кога ми ти носех дребното овоще,
лещи и миндали и благи яболки,
кисели калинки и сухоно грозье?
- Знам, лудо, знам, нема що да чина,
една майка имам, болье да я немам;
она не ме пуща вонка да излезам,
в градина да влезам, китки да наберам,
китки да наберам, глава да наредам,
на тебе да пущам, любов да зафатам.
- Мерудо, Мерудо, ти златна Мерудо!
И яс сум си така, како ти що велиш;
една майка имам, болье да я немам;
она не ме пуща вонка да излезам,
на чешма да пойдам, коньо да напоям;
ке ми наръчува, ке ми поръчува:
дека да я видиш тая вражка керка,
от път да се търгниш, место да и чинеш.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина
и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков.
София, 1961.