359. * * *
Калугер цвеке садише
на едно место присойно.
Се научиле две моми
да си крадат босильок,
па се затскри калугер,
па си вати две моми.
Едно му се молеше:
- Пущи мене, калугер!
- Не те пущам, девойко,
ти си мене потребно,
да ми чешляш брадата.
Друго му се молеше:
- Пущи мене, калугер!
Жити книга що пеиш!
- Не те пущам, девойко,
ти си мене потребно,
да ми периш кошуля,
да постеляш постеля,
да лежиме обата.
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 21.07.2007
Български народни песни. Събрани от Димитър и Константин Миладинови. Под редакцията
на Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2007
Други публикации:
Български народни песни. Собрани от Братя Миладиновци Димитрия и Константина
и издани от Константина. Четвърто издание, под редакцията на Петър Динеков.
София, 1961.